"На Съпругата ми"
Поредна капка от пурпур...
носеща забрава...
се стича по звездната дъга...
Очите сведени във края...
отново търсят днес безкрая...
... зад лилави очила.
Песента е многолика...
вятърът е хлад от тишина...
Мелодия от светлина...
днес се стича над света...
със своята... тъга...
Животът е звездна река...
Хоризонт, искрящ от звезди...
попиващ красиви мечти...
Денят е сив... вехне забравен...
от неумели ръце е създаден...
Игра е дъжда на протрити сълзи
отвъд време, покрито с ръжда...
© Пламен Йовчев Все права защищены