Липа

evlogiogi (Евлоги)
5 5

24 июн. 2014 г., 10:47

Поэзия » Философская

878 0 2

ЛИПА

Нахлува в стаята ми аромат -

в градината е цъфнала липа.

Време е за път на пролетта,

нагиздила дърветата с цвят.

Обичам омайното ухание,

което става все по-силно.

На портата почуква лятото

с венец от билки в косите.

Знахари рано призори

нагазват в росните треви

и самодиви с тракийски дух

събират чудодейни сили!

Духът на свещеното дърво

неустоимо привлича духа ми.

Зове ме келтският народ

и нежното ухание на богини.

Някога в стари времена,

под твоята корона от сърца,

жреци решавали съдби

с вяра в неземни сили!

В утрото на Еньов ден

незнайна власт ме призова.

Дали духът на справедливостта,

или Венера, Афродита, Лада!

Докосвам древната липа,

дъждъта вали, пада цвят

и аз бера, бера, бера,

омаян, преизпълнен с благодат!