Jun 24, 2014, 10:47 AM

Липа 

  Poetry » Phylosophy
877 0 2

ЛИПА

 

 

Нахлува в стаята ми аромат -

в градината  е цъфнала липа.

Време е за път на пролетта,

нагиздила дърветата с  цвят.

 

Обичам  омайното ухание,

което става все по-силно.

На портата почуква лятото

с венец от билки в косите.

 

Знахари рано призори

нагазват в росните треви

и самодиви с тракийски дух

събират чудодейни сили!

 

Духът на свещеното дърво

неустоимо привлича духа ми.

Зове ме келтският народ

и нежното ухание на богини.

 

Някога в стари времена,

под твоята корона от сърца,

жреци решавали съдби

с вяра в неземни сили!

 

В утрото на Еньов ден

незнайна  власт ме призова.

Дали духът на справедливостта,

или Венера, Афродита, Лада!

 

Докосвам древната липа,

дъждъта вали, пада цвят

и аз бера, бера, бера,

омаян, преизпълнен с благодат!

© Евлоги All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • И аз много харесвам аромата на липи...

    Поздрав за хубавия стих, Евлоги!
  • Допадна ми стихът ти, Евлоги.
    Благодаря!
Random works
: ??:??