Липа
ЛИПА
Нахлува в стаята ми аромат -
в градината е цъфнала липа.
Време е за път на пролетта,
нагиздила дърветата с цвят.
Обичам омайното ухание,
което става все по-силно.
На портата почуква лятото
с венец от билки в косите.
Знахари рано призори
нагазват в росните треви
и самодиви с тракийски дух
събират чудодейни сили!
Духът на свещеното дърво
неустоимо привлича духа ми.
Зове ме келтският народ
и нежното ухание на богини.
Някога в стари времена,
под твоята корона от сърца,
жреци решавали съдби
с вяра в неземни сили!
В утрото на Еньов ден
незнайна власт ме призова.
Дали духът на справедливостта,
или Венера, Афродита, Лада!
Докосвам древната липа,
дъждъта вали, пада цвят
и аз бера, бера, бера,
омаян, преизпълнен с благодат!
© Евлоги All rights reserved.
