Липова душа
В притихналата ми предсънно стая,
влетя врабец, огледа се замаян.
" Подгизнах!– каза. Но отлитам щом,
оставя къс небе и в този дом".
Навън гърмеше бурята отколе.
Постой при мен! – врабчето тихо молех,
додето спре дъждът, градът заспи
и попросъхнат старите липи.
— "Бях стреснат – каза – в дрямката си кратка,
небето плака и трещя, и святка.
Помислих си: Какво не е наред?
Май пак е тъжен старият поет.
Вали ли вън, единствен той ги помни,
врабчетата и псетата бездомни
и от свещта му капят стих, след стих,
да дойда затова се престраших.
В очите ми Луна се отразява,
дори в безлунна нощ една такава.
Дори ще ти попея, с дрезгав глас,
поет не си, певец пък не съм аз."
И вън додето страшна буря цвили,
с врабеца сив сме сенчици - немили,
които чудеса насън броят...
Душата липова на този град.
© Надежда Ангелова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Дип добре си е цвилещата буря, Надежда /тук запетайката е от решаващо значение/ 😃 😃 😃
-
Ех, Мария, Мария, ти поне знаеш колко ми "куца" пунктуацията. А толкова се старах!
И не ми давай идеи за разни цвилещи бури, че малко ми трябва. -
Тази цвилеща буря ме хвърли в тъча 😃 Хареса ми, че е разчупено и има диалог. Тиретата и кавичките си ги намятала джаста-праста, богато, богато... да има! В едно изречение - едно дълго тире, две къси и кавички. Моят Пата-Кюта – Фют, ряпа да яде 😃 От мен - 5.
-
Благодаря, Слънчево зайче!
-
Като приказка е💕
-
Всъщност, Кате снощи наистина влетя врабче в стаята ми. Искаше ми се да постои. Стоях тихо, за да не го плаша, изчирика ми нещо и отлетя... 🙂 Обичам всички птици и животни.
-
И аз обичам врабчетата. Забелязала съм, че ги описваш с обич.
-
Благодаря ви, момичета!
-
"и от свещта му капят стих, след стих"
Много ми хареса! -
Приказно заглавие на едно още по- приказно стихотворение! Предизвика умиление в мен, Наде! ❤️
-
Красота!
-
Красива и дълбока поезия, изпълнена с нежност и размишления.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
