Липова душа
В притихналата ми предсънно стая,
влетя врабец, огледа се замаян.
" Подгизнах!– каза. Но отлитам щом,
оставя къс небе и в този дом".
Навън гърмеше бурята отколе.
Постой при мен! – врабчето тихо молех,
додето спре дъждът, градът заспи
и попросъхнат старите липи.
— "Бях стреснат – каза – в дрямката си кратка,
небето плака и трещя, и святка.
Помислих си: Какво не е наред?
Май пак е тъжен старият поет.
Вали ли вън, единствен той ги помни,
врабчетата и псетата бездомни
и от свещта му капят стих, след стих,
да дойда затова се престраших.
В очите ми Луна се отразява,
дори в безлунна нощ една такава.
Дори ще ти попея, с дрезгав глас,
поет не си, певец пък не съм аз."
И вън додето страшна буря цвили,
с врабеца сив сме сенчици - немили,
които чудеса насън броят...
Душата липова на този град.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
И не ми давай идеи за разни цвилещи бури, че малко ми трябва. 
