Твоята липса я усещам във всеки един миг,
затова, липсваш ли ми, посвещавам ти стих.
В тежките ми, безсънни нощи, мислейки си за теб,
пиша ли, пиша стих след стих, куплет след куплет,
не мога да спра, искам да ти посветя всеки ред,
а и не искам да спирам да мисля за твоя поглед.
За момент помислих си, че самотата ме прекърши.
Не! Няма да се оставя лесно мъката да ме довърши!
Замених я аз с чувство по-приятно – нетърпението,
не само да гадая, а и да чета мисли имам умението,
Знам какво си мислиш във всеки един момент,
не е толкова сложно - мислиш си за един млад левент, ...