Твоята липса я усещам във всеки един миг,

затова, липсваш ли ми, посвещавам ти стих.

В тежките ми, безсънни нощи, мислейки си за теб,

пиша ли, пиша стих след стих, куплет след куплет,

не мога да спра, искам да ти посветя всеки ред,

а и не искам да спирам да мисля за твоя поглед.

За момент помислих си, че самотата ме прекърши.

Не! Няма да се оставя лесно мъката да ме довърши!

Замених я аз с чувство по-приятно – нетърпението,

не само да гадая, а и да чета мисли имам умението,

Знам какво си мислиш във всеки един момент,

не е толкова сложно - мислиш си за един млад левент,

който спечели сърцето ти и никога не би го пуснал.

То свещено е за него, никога даже не би го рискувал.

Ще го пази той внимателно до последния си ден,

само забравих да добавя, че досега се говореше за мен.