8.02.2012 г., 22:57

Липса изгаряща

653 0 1

Твоята липса я усещам във всеки един миг,

затова, липсваш ли ми, посвещавам ти стих.

В тежките ми, безсънни нощи, мислейки си за теб,

пиша ли, пиша стих след стих, куплет след куплет,

не мога да спра, искам да ти посветя всеки ред,

а и не искам да спирам да мисля за твоя поглед.

 

За момент помислих си, че самотата ме прекърши.

Не! Няма да се оставя лесно мъката да ме довърши!

Замених я аз с чувство по-приятно – нетърпението,

не само да гадая, а и да чета мисли имам умението,

Знам какво си мислиш във всеки един момент,

не е толкова сложно - мислиш си за един млад левент,

който спечели сърцето ти и никога не би го пуснал.

То свещено е за него, никога даже не би го рискувал.

Ще го пази той внимателно до последния си ден,

само забравих да добавя, че досега се говореше за мен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Здравко Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...