Лисваш ми

във тези тъжни дълги вечери…

Липсваш ми,

защото пак съм и не съм сама…

Липсваш ми,

защото толкова неща не сме си казали…

Не чуваш ли?

Ела –

дори и само да е  за мига…

Липсвам ли

на теб във тази дълга тъжна нощ?

Липсвам ли

ти аз, или си с друга там?

Липсвам ли?

Дали за мен тъгуваш нейде сам?

Не виждаш ли

как идвам, макар и само

във съня ти? 

Липсваш ми!

До болка чувствам твоето отсъствие…

Липсваш ми!

Копнея да ме стоплиш със дъха си…

Липсваш ми!

Желая да превзема мисълта ти…

Ела –

със трепет докосни ме

и ако имаш сили

пак тръгни си…

Липсвам ли?

Дали към мен протягаш своите ръце?

Липсвам ли?

Дали наистина за тебе аз съм нужна?

Липсвам ли?

Дали ще можеш да заспиш,

ако сега ти звънна

и реша

душата си пред тебе да разкрия?!

Редактирано - 10.03.2009 г. , гр. Велико Търново