9 янв. 2010 г., 17:36

Липсваш ми...

1.5K 1 2

Къде се изгуби, приятелю скъп?
Кажи ми, сега на чий гръб
да поплача аз  и да се посмея?
Разбери ме, приятелю,
без теб не мога аз да живея!


Минават дните ми тъжни и скучни...
няма ги твойте песни весели, звучни.
Върни се, приятелю, нека сдобрим се сега,
нека щастливи сме, не сме малки деца!

В живота ни има кризи, аз зная.
Но не мога да разбера къде отиде накрая?
Приятелството ни, казвахме, че ще бъде вечно,
но ти каза "Чао!" и държа се безсърдечно!

Липсваш ми, приятелю, разбери го сега,
нека не държим се като малки деца!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много е хубаво! Дано се оправите.
  • Написано от сърце!
    Изпрати му го - дано ти подаде ръка!
    Успех!
    И добре дошла!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...