6 мар. 2011 г., 20:21

Липсваш ми

1K 0 0

                                                        ЛИПСВАШ МИ

 

                                                   Ти тук си -

                                                    в синевата забулена

                                                    на плискащи вълни.

                                                    Ти тук си -

                                                    в нощта измамна

                                                    на пърхащите светлини.

                                                    Ти тук си -

                                                    в утрото на галещи

                                                    магнолии свежи.

                                                    Ти тук си -

                                                    аз не те докосвам даже...

 

                                                    Ти тук си -

                                                    в прашеца лазурен

                                                    на облаците закъснели.

                                                    Ти тук си -

                                                    в кристалните нотки

                                                    и в лъчите посребрели.

                                                    Ти тук си -

                                                    в дима любовен 

                                                    на смолата екзотична.

                                                    Ти тук си -

                                                    аз не те докосвам даже...

 

                                                    Ти тук си -

                                                    щом денят заспива

                                                    от умората завит.

                                                    Ти тук си -

                                                    щом и звездите онемяват,

                                                    затаяват дъх.

                                                    Ти тук си -

                                                    във жарта,

                                                    щом някъде морето

                                                    се слива с две очи изумрудени.

                                                    Ти тук си -

                                                    аз не те докосвам даже...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елизабет Фурнаджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...