12 мая 2005 г., 11:18

Липсваш ми

1.7K 1 1
Липсваш ми...
Боже, колко само ми липсваш...
Да призная и пред себе си не мога,
че чувства дълбоки към тебе тая
и че не мога без тебе да живея.
Липсва ми приятелството ти -
така ненатрапчиво и нежно,
липсва ми прегръдката ти, гласа ти,
липсваш ми ти...
Как искам времето назад да върна,
как искам от думите си жестоки да се отрека,
как искам нищо да не бе ставало така.
О, Боже, колко ми липсваш...
Какво се случи?
Толкова близки бяхме двамата с теб,
толкова добре се чувствахме заедно.
Какво се случи?
Аз знам - появи се любовта
в проклетото ми женско сърце
и приятелството красиво прогони.
Липсваш ми...
О, моля те, върни се при мен
и просто приятел отново ми бъди!

26 декември 1999 година

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....