Липсваш ми...
Боже, колко само ми липсваш...
Да призная и пред себе си не мога,
че чувства дълбоки към тебе тая
и че не мога без тебе да живея.
Липсва ми приятелството ти -
така ненатрапчиво и нежно,
липсва ми прегръдката ти, гласа ти,
липсваш ми ти...
Как искам времето назад да върна,
как искам от думите си жестоки да се отрека,
как искам нищо да не бе ставало така.
О, Боже, колко ми липсваш...
Какво се случи?
Толкова близки бяхме двамата с теб,
толкова добре се чувствахме заедно.
Какво се случи?
Аз знам - появи се любовта
в проклетото ми женско сърце
и приятелството красиво прогони.
Липсваш ми...
О, моля те, върни се при мен
и просто приятел отново ми бъди!

26 декември 1999 година