12.05.2005 г., 11:18

Липсваш ми

1.7K 1 1
Липсваш ми...
Боже, колко само ми липсваш...
Да призная и пред себе си не мога,
че чувства дълбоки към тебе тая
и че не мога без тебе да живея.
Липсва ми приятелството ти -
така ненатрапчиво и нежно,
липсва ми прегръдката ти, гласа ти,
липсваш ми ти...
Как искам времето назад да върна,
как искам от думите си жестоки да се отрека,
как искам нищо да не бе ставало така.
О, Боже, колко ми липсваш...
Какво се случи?
Толкова близки бяхме двамата с теб,
толкова добре се чувствахме заедно.
Какво се случи?
Аз знам - появи се любовта
в проклетото ми женско сърце
и приятелството красиво прогони.
Липсваш ми...
О, моля те, върни се при мен
и просто приятел отново ми бъди!

26 декември 1999 година

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...