normalisboring (Диляна Георгиева)
60 53
28 июл. 2013 г., 17:16

Липсваш ми... 

  Поэзия » Любовная
855 1 6

Всяка вечер със себе си се гордея.

Успях и днес без теб да оцелея.

Но трябва утре пак да се справя,

а съм далеч от това да те забравя...

 

Щом затворя очи, образа ти виждам.

Всяко мигане ме кара да се ненавиждам.

Влюбих се в теб, а ти избяга. Как можа?

Идиот. Всяка твоя дума е била лъжа.

 

Не съм ядосана. Вече се примирих.

Ясно, няма да се върнеш. Ще ми мине.

Всеки ден ми липсваш. Но се уморих.

Усещам, нещо в мен се кани да загине.

 

Ти беше толкова... Просто не устоях.

Исках това да продължи дълго.

Сякаш единствено с теб себе си бях.

После осъзнах, че съм различна напълно.

 

Нещо отдавна мир не ми дава.

Каза, че прекрасна съм, а къде си сега?

Изглеждаше искрен, когато го каза.

Не съм глупава. Разбрах, че е лъжа.

 

Денем съм заета и времето минава.

Но умирам нощем, ужасно ми липсваш.

Защо и аз не мога да бъда такава?

Как тези, които те обичат съсипваш?

 

Това е толкова жестоко. Не е честно.

Как да имам на други доверие?

Боли ме, че за теб е толкова лесно.

Сякаш съм нямала никакво значение.

© Диляна Георгиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??