Липсваш ми...
Всяка вечер със себе си се гордея.
Успях и днес без теб да оцелея.
Но трябва утре пак да се справя,
а съм далеч от това да те забравя...
Щом затворя очи, образа ти виждам.
Всяко мигане ме кара да се ненавиждам.
Влюбих се в теб, а ти избяга. Как можа?
Идиот. Всяка твоя дума е била лъжа.
Не съм ядосана. Вече се примирих.
Ясно, няма да се върнеш. Ще ми мине.
Всеки ден ми липсваш. Но се уморих.
Усещам, нещо в мен се кани да загине.
Ти беше толкова... Просто не устоях.
Исках това да продължи дълго.
Сякаш единствено с теб себе си бях.
После осъзнах, че съм различна напълно.
Нещо отдавна мир не ми дава.
Каза, че прекрасна съм, а къде си сега?
Изглеждаше искрен, когато го каза.
Не съм глупава. Разбрах, че е лъжа.
Денем съм заета и времето минава.
Но умирам нощем, ужасно ми липсваш.
Защо и аз не мога да бъда такава?
Как тези, които те обичат съсипваш?
Това е толкова жестоко. Не е честно.
Как да имам на други доверие?
Боли ме, че за теб е толкова лесно.
Сякаш съм нямала никакво значение.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Диляна Георгиева Все права защищены
