С две слова да те целуна,
да усетя сродна душа.
Че светът е голям за доброта
и не вземай голота.
Пращам ти усмивка,
с нея извърви деня.
Вярвам на тези ръце,
които ме научиха на добро сърце.
Липсваш ми, несбъдната мечта,
в своите води, бистра река.
Липсваш ми, една врата отвори
и твоите младини изгори...
Липсваш ми... среднощна искра,
по теб морето зашумя.
И залезът, като вълна,
от моите очи се стече сълза.
Липсваш ми... каква тъга,
липсваш ми... с цветовете на любовта.
Шепнеше с повея на любовта,
обичам те... това е любовта.
© Димитрина Владимирова Все права защищены