31.03.2017 г., 13:27

Липсваш ми

416 2 5

С две слова да те целуна,
да усетя сродна душа.
Че светът е голям за доброта
и не вземай голота.

 

Пращам ти усмивка,
с нея извърви деня.
Вярвам на тези ръце,
които ме научиха на добро сърце.

 

Липсваш ми, несбъдната мечта,
в своите води, бистра река.
Липсваш ми, една врата отвори
и твоите младини изгори...

 

Липсваш ми... среднощна искра,
по теб морето зашумя.
И залезът, като вълна,
от моите очи се стече сълза.

 

Липсваш ми... каква тъга,
липсваш ми... с цветовете на любовта.
Шепнеше с повея на любовта,
обичам те... това е любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитрина Владимирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...