31 мая 2017 г., 12:49  

Липсваш ми!

927 10 14

Липсваш ми! Толкова много!

А сълзите си спрях да броя!

Нощем взимам от звездният огън 

и насън преобръщам света!

 

Жадна съм! До изнемога!

И свещицата в мен изгоря!

Търся пътя изгубен - с тревога!

Срещнах скитник - той ми даде вода!

 

Не заспивам! Стоя до вратата

да не би да пропусна мига,

в който ти ще си там и ще чакаш!

Но сега съм сама и мълча!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Руми Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Роби, Любо, за мен е чест... благодаря ви!
  • Наистина чудесно стихотворение!
  • Прекрасен любовен стих, към който не можеш да останеш безразличен!...
  • Люси, Вили, Веси, Младене, Йонче, Пепи, Велин, Васе, Албена, Исмаиле...
    Благодаря ви от сърце за милите думи и подкрепата! Пожелавам ви прекрасен ден!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...