17 февр. 2006 г., 16:57

Липсваш ми. 

  Поэзия
1135 1 6

Липсваш ми.


Ако можеше за малко да усетиш,

как болезнено ми липсваш ти

твоята обич , твоята подкрепа,

твоята усмивка дори…..

Липсваш ми,

когато пухкави снежинки

в белоснежния си сватбен ритуал

от очите ми скриват ревниво

новият ти дом, от съдбата избран.

Липсваш ми,

когато първите цветя смирено,

замечтано скланят глави

и покриват с разноцветна постеля

твоя дом, където няма мечти.

Липсваш ми,

когато в знойното самотно лято

ти правят сянка дървета отрупани с плод

пълен с нектар, блестящ като злато,

в който тече и частица от твоя живот.

Липсваш ми,

когато есента постила лениво

своята мека пъстра постеля.

Като майка завива те грижливо

и все повече от мене те отделя…


Липсваш ми….


сезоните, се гонят устремено,

задъхвам се с последни сили между тях.

Един ден и аз ще падна уморена,

а те ще ме отминат и ще продължат....


Липсваш ми
…..

© Пепа Деличева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??