Липсваш ми.
Липсваш ми.
Ако можеше за малко да усетиш,
как болезнено ми липсваш ти
твоята обич , твоята подкрепа,
твоята усмивка дори…..
Липсваш ми,
когато пухкави снежинки
в белоснежния си сватбен ритуал
от очите ми скриват ревниво
новият ти дом, от съдбата избран.
Липсваш ми,
когато първите цветя смирено,
замечтано скланят глави
и покриват с разноцветна постеля
твоя дом, където няма мечти.
Липсваш ми,
когато в знойното самотно лято
ти правят сянка дървета отрупани с плод
пълен с нектар, блестящ като злато,
в който тече и частица от твоя живот.
Липсваш ми,
когато есента постила лениво
своята мека пъстра постеля.
Като майка завива те грижливо
и все повече от мене те отделя…
Липсваш ми….
сезоните, се гонят устремено,
задъхвам се с последни сили между тях.
Един ден и аз ще падна уморена,
а те ще ме отминат и ще продължат....
Липсваш ми…..
© Пепа Деличева All rights reserved.
