Липсваш ми
Липсваш ми
Липсваш ми, когато се събуждам,
липсваш ми, когато вън вали.
Липсваш ми, когато те рисувам
в цветовете дневни от мечти.
Липсва ми гласът ти нежен,
погледът на твоите очи.
Липсва ми оная топла есен,
във която бяхме аз и ти.
Липсва ми сърцето ти горещо
и една безкрайна красота.
Търся времето и още нещо
в стъпките вълшебни на нощта.
Липсва ми любов такава –
необятна, мила и добра,
от която само пепелта остава,
скрита нежно в нашите сърца.
Мария Мустакерска
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Maria Mustakerska Все права защищены
