Липсваш ми, Родино!
Липсваш ми, Родино!
Липсват ми обширните поля,
по които някога тичах и
събирах билки и цветя!
Душата ми кърви,
че тъй далеч сам аз сега!
Българийо, защо на майчината земя
не намерих щастие,
утеха?
В живота труден и суров
под твоето крило се
научих да обичам,
но обичана не бях...
Душата ми кървеше
от мнoгoбройни рани,
а сега... далеч от теб открих
щастието, но знаеш ли,
Родино- болката я има....
Скърбя по теб!
Така ми липсваш!
Но аз съм твоя дъщеря и където и
да се намирам по света
ще се завърна...
на колене майчината ти ръка за
прошка да целуна!!!
Обичам те, родино мила!!!
2005 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Добромира Николова Все права защищены
