18 дек. 2005 г., 18:56

Липсваш ми, Родино!

1.2K 0 2

Липсваш ми, Родино!

Липсват ми обширните поля,

по които някога тичах и

събирах билки и цветя!

 

Душата ми кърви,

че тъй далеч сам аз сега!

Българийо, защо на майчината земя

не намерих щастие,

утеха?

 

В живота труден и суров

под твоето крило се

научих да обичам,

но обичана не бях...

 

Душата ми кървеше

от мнoгoбройни рани,

а сега... далеч от теб открих

щастието, но знаеш ли,

Родино- болката я има....

 

Скърбя по теб!

Така ми липсваш!

Но аз съм твоя дъщеря и където и

да се намирам по света

ще се завърна...

на колене майчината ти ръка за

прошка да целуна!!!

Обичам те, родино мила!!!

2005 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Добромира Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...