18 дек. 2005 г., 18:56

Липсваш ми, Родино!

1.2K 0 2

Липсваш ми, Родино!

Липсват ми обширните поля,

по които някога тичах и

събирах билки и цветя!

 

Душата ми кърви,

че тъй далеч сам аз сега!

Българийо, защо на майчината земя

не намерих щастие,

утеха?

 

В живота труден и суров

под твоето крило се

научих да обичам,

но обичана не бях...

 

Душата ми кървеше

от мнoгoбройни рани,

а сега... далеч от теб открих

щастието, но знаеш ли,

Родино- болката я има....

 

Скърбя по теб!

Така ми липсваш!

Но аз съм твоя дъщеря и където и

да се намирам по света

ще се завърна...

на колене майчината ти ръка за

прошка да целуна!!!

Обичам те, родино мила!!!

2005 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Добромира Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....