Диана (Добромира Николова) Диана (Добромира Николова)
36
Dec 18, 2005, 6:56 PM

Липсваш ми, Родино!

  Poetry
1.2K 0 2

Липсваш ми, Родино!

Липсват ми обширните поля,

по които някога тичах и

събирах билки и цветя!

 

Душата ми кърви,

че тъй далеч сам аз сега!

Българийо, защо на майчината земя

не намерих щастие,

утеха?

 

В живота труден и суров

под твоето крило се

научих да обичам,

но обичана не бях...

 

Душата ми кървеше

от мнoгoбройни рани,

а сега... далеч от теб открих

щастието, но знаеш ли,

Родино- болката я има....

 

Скърбя по теб!

Така ми липсваш!

Но аз съм твоя дъщеря и където и

да се намирам по света

ще се завърна...

на колене майчината ти ръка за

прошка да целуна!!!

Обичам те, родино мила!!!

2005 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Добромира Николова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0