Липсваш ми, Родино!
Липсваш ми, Родино!
Липсват ми обширните поля,
по които някога тичах и
събирах билки и цветя!
Душата ми кърви,
че тъй далеч сам аз сега!
Българийо, защо на майчината земя
не намерих щастие,
утеха?
В живота труден и суров
под твоето крило се
научих да обичам,
но обичана не бях...
Душата ми кървеше
от мнoгoбройни рани,
а сега... далеч от теб открих
щастието, но знаеш ли,
Родино- болката я има....
Скърбя по теб!
Така ми липсваш!
Но аз съм твоя дъщеря и където и
да се намирам по света
ще се завърна...
на колене майчината ти ръка за
прошка да целуна!!!
Обичам те, родино мила!!!
2005 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Добромира Николова Всички права запазени
