Един прозорец, а зад него – светът,
а аз гледам през него как вали снегът.
Как децата щастливо играят,
а тези като мен какво изпускат не знаят!
Ех, искам да се върна в тези детски години,
когато тези игри ми бяха любими.
Искам да изляза да правя ангели в снега
и да съм щастлив, а не потънал в тъга.
Тази детска невинност ми липсва,
как детето с прости думи всичко описва,
как живота му няма задължения,
има само щастие, игри и веселия. ...