17.01.2017 г., 0:52

Липсващо детство

819 1 0

Един прозорец, а зад него – светът, 
а аз гледам през него как вали снегът.
Как децата щастливо играят,
а тези като мен какво изпускат не знаят!

Ех, искам да се върна в тези детски години, 
когато тези игри ми бяха любими.
Искам да изляза да правя ангели в снега
и да съм щастлив, а не потънал в тъга. 

Тази детска невинност ми липсва, 
как детето с прости думи всичко описва, 
как живота му няма задължения,
има само щастие, игри и веселия. 

Искам просто да кажа: " Върни се, 
за малко при мен отново поспри се! "
Но не мога аз да се върна назад,
не мога да бъда отново толкова млад!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Дизов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...