Хитрата Лиса лисана

      тази сутрин рано стана.

      Изми си хубаво лицето

      и напудри си нослето.

      Сложи обеци,гердан,

      та по целият мегдан

      друга като ней да няма-

      красавица най-голяма.

      На краката чехли сложи,

      а пък роклята,о Боже,

      като от витрина взета.

      Взе си чантата и ето

      кръшно, кръшно и превзето

      тръгна към пазара Лиса,

      кой я види да се слиса.

      Гордо ходи и се смее,

      ергените да лудеят-

      хубава и е снагата,

      дваж по-хубава главата.

      Но не щеш ли за беда

      по средата на пазара

      някой сложил е тава

      със помия стара.

      Лиса вирнала глава

      към краката не поглежда,

      спъна се във таз тава

      и .....о,никаква надежда.

      Често случва се така,

      който вири си носа

      в помията и калта

      най-подир се озовава,

      от гордоста му нищо не остава!