efina (Фей)
33 9
12 нояб. 2011 г., 18:55

Листопад 

  Поэзия
567 0 2

Падат листата, едно по едно...

...оголва се мъдро, грамадно дърво!

Красиво изпъстрени, скромни листа

изрисувани мило, с бои от есента,

болезнено от дом крепост се откъсват,

с багри топли, земята поръсват.

Лют вятър ги поема и отвява,

като в шарено елече ги втъкава,

надува се фута, лудо лютее,

бесен иска света да владее...

Дървото старо не помръдва, не плаче

и то било нявга кръшно, младо юначе,

знае, напролет, ще цъфне в нова премяна,

с цвят и мирис на пролет чудна, засмяна.

Не се страхува ни от вятър, ни от зима,

впил се здраво в земята, пак ще го има!!!

© Фей Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??