efina (Фей)
33 9
Nov 12, 2011, 6:55 PM

Листопад 

  Poetry
581 0 2

Падат листата, едно по едно...

...оголва се мъдро, грамадно дърво!

Красиво изпъстрени, скромни листа

изрисувани мило, с бои от есента,

болезнено от дом крепост се откъсват,

с багри топли, земята поръсват.

Лют вятър ги поема и отвява,

като в шарено елече ги втъкава,

надува се фута, лудо лютее,

бесен иска света да владее...

Дървото старо не помръдва, не плаче

и то било нявга кръшно, младо юначе,

знае, напролет, ще цъфне в нова премяна,

с цвят и мирис на пролет чудна, засмяна.

Не се страхува ни от вятър, ни от зима,

впил се здраво в земята, пак ще го има!!!

© Фей All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??