Листопад
Падат листата, едно по едно...
...оголва се мъдро, грамадно дърво!
Красиво изпъстрени, скромни листа
изрисувани мило, с бои от есента,
болезнено от дом крепост се откъсват,
с багри топли, земята поръсват.
Лют вятър ги поема и отвява,
като в шарено елече ги втъкава,
надува се фута, лудо лютее,
бесен иска света да владее...
Дървото старо не помръдва, не плаче
и то било нявга кръшно, младо юначе,
знае, напролет, ще цъфне в нова премяна,
с цвят и мирис на пролет чудна, засмяна.
Не се страхува ни от вятър, ни от зима,
впил се здраво в земята, пак ще го има!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Фей Всички права запазени
