29 июн. 2019 г., 12:43

Live, laugh, love

591 0 2

Живей ми казваш, гледайки ме в очите като за последно.

Че съм красива повтаряш, целувайки ме безогледно.

Защо едва сега реши да ме спасяваш

не вчера, нито по-преди?

Защо реши че можеш живот да даваш, кажи?

И други са опитваха, и чувах как казват:

Live with me, Leven, Canli.

Всичко означаващи думи, а негарантиращи нищо, празни.

Думи — ехо от друго време и хора, които да забравя не смея и не мога!

И въпреки това съм жива,

по-жива,

по-жива от всякога.

И съм щастлива, че оживях пак.

Усмихвай се, ми каза.

Усмивката е безплатна,

но отваря врати, топли сърца

топи ледове и айсберги.

Макар 100 процента клише, си е вярно и точно така си е.

Усмихвам се, макар да знам, че от усмивки бръчките се появяват.

Нося усмивки от уроки и злоба да ме пазят.

Дори на смъртта се усмихвам приятелски,

Макар тя да ми ограби живота предателски!

Маска или не,

красива или не,

пластична,

фалшива,

с бръчици даже,

всяка усмивка е дар и е важна.

Обичай.

Обичай ме.

Обичай се.

Обичай живота.

Любов и обич нямат

знак за равно, нито точка.

Желани са до крайност и до отчаяние,

до степен да се плащат скъпо и с рани.

А любовта е наивна и мила по детски.

Безсмислено е да я търсиш.

Невъзможно да я скриеш.

Любовта не е твоя, ни моя, ничия.

Затова е свободна и достъпна за всички.

Обичай, смей се и живей; -

Или обратно -

Живей, усмихвай се, обичай.

Повтарям думите, намирам смисъла

Остава само да повярвам, че е истина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти. Може разбира се. Поздрави 🦋
  • Прекрасно пишеш, Десислава ! Открих те случайно и са радвам на това.Може ли да се поровя в творчеството ти ?

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...