Живей ми казваш, гледайки ме в очите като за последно.

Че съм красива повтаряш, целувайки ме безогледно.

Защо едва сега реши да ме спасяваш

не вчера, нито по-преди?

Защо реши че можеш живот да даваш, кажи?

И други са опитваха, и чувах как казват:

Live with me, Leven, Canli.

Всичко означаващи думи, а негарантиращи нищо, празни.

Думи — ехо от друго време и хора, които да забравя не смея и не мога!

И въпреки това съм жива,

по-жива,

по-жива от всякога.

И съм щастлива, че оживях пак.

Усмихвай се, ми каза.

Усмивката е безплатна,

но отваря врати, топли сърца

топи ледове и айсберги.

Макар 100 процента клише, си е вярно и точно така си е.

Усмихвам се, макар да знам, че от усмивки бръчките се появяват.

Нося усмивки от уроки и злоба да ме пазят.

Дори на смъртта се усмихвам приятелски,

Макар тя да ми ограби живота предателски!

Маска или не,

красива или не,

пластична,

фалшива,

с бръчици даже,

всяка усмивка е дар и е важна.

Обичай.

Обичай ме.

Обичай се.

Обичай живота.

Любов и обич нямат

знак за равно, нито точка.

Желани са до крайност и до отчаяние,

до степен да се плащат скъпо и с рани.

А любовта е наивна и мила по детски.

Безсмислено е да я търсиш.

Невъзможно да я скриеш.

Любовта не е твоя, ни моя, ничия.

Затова е свободна и достъпна за всички.

Обичай, смей се и живей; -

Или обратно -

Живей, усмихвай се, обичай.

Повтарям думите, намирам смисъла

Остава само да повярвам, че е истина.