Живей ми казваш, гледайки ме в очите като за последно.
Че съм красива повтаряш, целувайки ме безогледно.
Защо едва сега реши да ме спасяваш
не вчера, нито по-преди?
Защо реши че можеш живот да даваш, кажи?
И други са опитваха, и чувах как казват:
Live with me, Leven, Canli.
Всичко означаващи думи, а негарантиращи нищо, празни.
Думи — ехо от друго време и хора, които да забравя не смея и не мога!
И въпреки това съм жива,
по-жива,
по-жива от всякога. ...