Лодка
Моя лодка със счупена мачта,
със окъсани стари платна,
не сънувай далечни пристанища –
една неоткрита земя.
Не сънувай тропични морета
и един неуморен маяк,
който винаги в път да те води,
да те връща на родния бряг.
Забрави за подводните рифове,
грубо удряли твойто лице,
от които и белези носиш,
и пробойни в самото сърце.
...Остани си самотна на кея
със отпуснати стари платна.
Утешително да те люлее,
една уморена вълна...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Марковска Все права защищены
