Лодка
Моя лодка със счупена мачта,
със окъсани стари платна,
не сънувай далечни пристанища –
една неоткрита земя.
Не сънувай тропични морета
и един неуморен маяк,
който винаги в път да те води,
да те връща на родния бряг.
Забрави за подводните рифове,
грубо удряли твойто лице,
от които и белези носиш,
и пробойни в самото сърце.
...Остани си самотна на кея
със отпуснати стари платна.
Утешително да те люлее,
една уморена вълна...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Марковска Всички права запазени
