Моя лодка със счупена мачта,
със окъсани стари платна,
не сънувай далечни пристанища –
една неоткрита земя.
Не сънувай тропични морета
и един неуморен маяк,
който винаги в път да те води,
да те връща на родния бряг.
Забрави за подводните рифове,
грубо удряли твойто лице,
от които и белези носиш,
и пробойни в самото сърце.
...Остани си самотна на кея
със отпуснати стари платна.
Утешително да те люлее,
една уморена вълна...
© Мария Марковска All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
