Моя лодка със счупена мачта,

със окъсани стари платна,

не сънувай далечни пристанища –

една неоткрита земя.

Не сънувай тропични морета

и един неуморен маяк,

който винаги в път да те води,

да те връща на родния бряг.

Забрави за подводните рифове,

грубо удряли твойто лице,

от които и белези носиш,

и пробойни в самото сърце.

...Остани си самотна на кея

със отпуснати стари платна.

Утешително да те люлее,

една уморена вълна...