Лодка в реката
По СТИКС
Дъжд вали в очите на болката.
В бяло езеро полюшва гребла
и разсънва се мълком лодката.
Ти със мен днес на кея ела.
И дъгата се рее над нас,
а в сърцето си носим любов.
Идва вечер - бездиханният час
спира мъдро - за обич готов.
От живота подарък поиска,
нежно щастие, в свят тъй суров.
Изплатил ти изцяло си риска
и очаквай свещен благослов...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мери Попинз Все права защищены
