Apr 15, 2008, 8:34 PM

Лодка в реката

  Poetry » Love
1.4K 0 3

По СТИКС

Дъжд вали в очите на болката.
В бяло езеро полюшва гребла
и разсънва се мълком лодката.
Ти със мен днес на кея ела.

И дъгата се рее над нас,
а в сърцето си носим любов.
Идва вечер - бездиханният час
спира мъдро - за обич готов.

От живота подарък поиска,
нежно щастие, в свят тъй суров.
Изплатил ти изцяло си риска
и очаквай свещен благослов...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....