25 мар. 2008 г., 22:13

Лодкар 

  Поэзия » Любовная
414 0 4

В душата ти прелива светлина
и в нея радостта ми се пилее.
Вълни изпращат трепетни весла,
на хребета им изгревът живее.

Ръцете ти понасят ме едва
към ръбеста скала до кея.
И тъпчем злачната трева,
омайно упоени сме от нея.

С нетленен пламък устни се родеят
и съживяват милото ни чувство.
Очаквам щастието да запее,
да ни докосне радостта в изкуство.

24.03.2008г.

© Мери Попинз Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??