В душата ти прелива светлина
и в нея радостта ми се пилее.
Вълни изпращат трепетни весла,
на хребета им изгревът живее.
Ръцете ти понасят ме едва
към ръбеста скала до кея.
И тъпчем злачната трева,
омайно упоени сме от нея.
С нетленен пламък устни се родеят
и съживяват милото ни чувство.
Очаквам щастието да запее,
да ни докосне радостта в изкуство. ...