25.03.2008 г., 22:13 ч.

Лодкар 

  Поезия » Любовна
440 0 4

В душата ти прелива светлина
и в нея радостта ми се пилее.
Вълни изпращат трепетни весла,
на хребета им изгревът живее.

Ръцете ти понасят ме едва
към ръбеста скала до кея.
И тъпчем злачната трева,
омайно упоени сме от нея.

С нетленен пламък устни се родеят
и съживяват милото ни чувство.
Очаквам щастието да запее,
да ни докосне радостта в изкуство.

24.03.2008г.

© Мери Попинз Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??