Меричка (Мери Попинз) Меричка (Мери Попинз)
1 720
Mar 25, 2008, 10:13 PM

Лодкар

  Poetry » Love
613 0 4

В душата ти прелива светлина
и в нея радостта ми се пилее.
Вълни изпращат трепетни весла,
на хребета им изгревът живее.

Ръцете ти понасят ме едва
към ръбеста скала до кея.
И тъпчем злачната трева,
омайно упоени сме от нея.

С нетленен пламък устни се родеят
и съживяват милото ни чувство.
Очаквам щастието да запее,
да ни докосне радостта в изкуство.

24.03.2008г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0