5 февр. 2024 г., 10:52

Логика

1.3K 1 4

Изчезна на село́то бика!

Кога, къде, ма как, защо?

А кмета всички ни привика

във кръчмата на по едно.

И вика: „Даскале, кажи ми,

нали си много окумуш,

кой тази мерзост причини ни,

от логика отбираш уж.“

„Не вярвам да е от село́то,

а от съседното, тогаз

по логика на естеството

е онзи техен … педер*ас.

 

Намерихме го на пазара

току на края на града,

изяде няколко шамара

и го заведохме в съда.

А съдията ни изгледа

със потрес и със малко страх:

„Какво е театро туй, говеда,

или пък цирк, не разбрах?“

„При теб дошли сме да осъдим

тоз бикокра́дец  - педер*с!“

„За тези етикети – пъдим!

Във този съд решавам АЗ!

 

А доказателствата де са

за туй в което е вине́н?“

„Установено е с процеса

на чиста логика от мен.“

„О, този метод се подлага

на малък тест, не на шега,

кажи ми тук, сега, веднага

що в таз кутия аз държа?“

 

„По логиката ми понятна,

що си решил да провериш,

във таз кутия, тъй квадратна,

ти нещо кръгло ще държиш.

А щом е кръгло, то се знае

е и оранжево на цвят

и май на цитруси ухае,

таз дето в Гърция растат.

Та тъй, по моята система,

навярно пак ще съм познал,

със логика реших проблема

и там държиш ти – Портокал!“

 

А съдията се кокори

и най-внезапно пребледня,

кутията с ръка отвори,

настана гробна тишина.

На екзалтацията в пика

погледна вътре, после нас

той на затворника извика:

„Какво направи с бика … педер*с?“

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселин Банков Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

15 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...