5.02.2024 г., 10:52

Логика

1.3K 1 4

Изчезна на село́то бика!

Кога, къде, ма как, защо?

А кмета всички ни привика

във кръчмата на по едно.

И вика: „Даскале, кажи ми,

нали си много окумуш,

кой тази мерзост причини ни,

от логика отбираш уж.“

„Не вярвам да е от село́то,

а от съседното, тогаз

по логика на естеството

е онзи техен … педер*ас.

 

Намерихме го на пазара

току на края на града,

изяде няколко шамара

и го заведохме в съда.

А съдията ни изгледа

със потрес и със малко страх:

„Какво е театро туй, говеда,

или пък цирк, не разбрах?“

„При теб дошли сме да осъдим

тоз бикокра́дец  - педер*с!“

„За тези етикети – пъдим!

Във този съд решавам АЗ!

 

А доказателствата де са

за туй в което е вине́н?“

„Установено е с процеса

на чиста логика от мен.“

„О, този метод се подлага

на малък тест, не на шега,

кажи ми тук, сега, веднага

що в таз кутия аз държа?“

 

„По логиката ми понятна,

що си решил да провериш,

във таз кутия, тъй квадратна,

ти нещо кръгло ще държиш.

А щом е кръгло, то се знае

е и оранжево на цвят

и май на цитруси ухае,

таз дето в Гърция растат.

Та тъй, по моята система,

навярно пак ще съм познал,

със логика реших проблема

и там държиш ти – Портокал!“

 

А съдията се кокори

и най-внезапно пребледня,

кутията с ръка отвори,

настана гробна тишина.

На екзалтацията в пика

погледна вътре, после нас

той на затворника извика:

„Какво направи с бика … педер*с?“

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселин Банков Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

15 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...