5.02.2024 г., 10:52

Логика

1.3K 1 4

Изчезна на село́то бика!

Кога, къде, ма как, защо?

А кмета всички ни привика

във кръчмата на по едно.

И вика: „Даскале, кажи ми,

нали си много окумуш,

кой тази мерзост причини ни,

от логика отбираш уж.“

„Не вярвам да е от село́то,

а от съседното, тогаз

по логика на естеството

е онзи техен … педер*ас.

 

Намерихме го на пазара

току на края на града,

изяде няколко шамара

и го заведохме в съда.

А съдията ни изгледа

със потрес и със малко страх:

„Какво е театро туй, говеда,

или пък цирк, не разбрах?“

„При теб дошли сме да осъдим

тоз бикокра́дец  - педер*с!“

„За тези етикети – пъдим!

Във този съд решавам АЗ!

 

А доказателствата де са

за туй в което е вине́н?“

„Установено е с процеса

на чиста логика от мен.“

„О, този метод се подлага

на малък тест, не на шега,

кажи ми тук, сега, веднага

що в таз кутия аз държа?“

 

„По логиката ми понятна,

що си решил да провериш,

във таз кутия, тъй квадратна,

ти нещо кръгло ще държиш.

А щом е кръгло, то се знае

е и оранжево на цвят

и май на цитруси ухае,

таз дето в Гърция растат.

Та тъй, по моята система,

навярно пак ще съм познал,

със логика реших проблема

и там държиш ти – Портокал!“

 

А съдията се кокори

и най-внезапно пребледня,

кутията с ръка отвори,

настана гробна тишина.

На екзалтацията в пика

погледна вътре, после нас

той на затворника извика:

„Какво направи с бика … педер*с?“

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселин Банков Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

15 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...