Обрулени листата на надеждата
по пътя си изгубват смисъла,
а ние - смахнати, дори и не поглеждаме
с какво са листите изписани.
А то е там - загнездило
мъничко семенце и плахо свети -
човешкото обичане и нежност!
Да ги приютим във шепите.
И свети си самотно в нищото,
изгаря - тънка свещ през дните.
Очаква да се сбъдне - пак предишното
и прави локви във очите!