Локви в очите

Обрулени листата на надеждата

по пътя си  изгубват смисъла,

а ние - смахнати, дори и не поглеждаме

с какво са листите изписани.

А то е там - загнездило

мъничко семенце и плахо свети -

човешкото обичане и нежност!

Да ги приютим във шепите.

И свети си самотно в нищото,

изгаря - тънка свещ през дните.

Очаква да се сбъдне - пак предишното

и прави локви във очите!