13 июн. 2010 г., 20:02

Лондон, 1888-а

764 0 0

В тъмнината е неговата сила,

стаила в пазвата зловещата си мощ,

а есента с мъгли града е покрила,

скривайки го под ледния си плащ.

 

Броди отново из уличките тесни

с хирургическата чанта в ръка.

Търси плячката си - жените лесни,

за да разтвори техните гърла.

 

Страхът в клещи града е сковал,

обвивайки го в лапите си черни

и, като навит на руло кротал,

дебне душите слаби и мизерни.

 

Сатаната е неговият господар

и кумир горещо любен,

дарил го с неземния си дар

да бъде вечно млад и силен.

 

Пентаграмът, изписан със кръвта,

ще бъде неговата врата към ада,

оставяйки след себе си смъртта

и четиристишието за спомен на града.

 

"Не съм убиецът, не съм палачът,

от вас с най-груби епитети кичен,

а съм приятел ваш обичан.

До гроба ваш - Джек Изкормвача"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Райко Дяков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....