В тъмнината е неговата сила,
стаила в пазвата зловещата си мощ,
а есента с мъгли града е покрила,
скривайки го под ледния си плащ.
Броди отново из уличките тесни
с хирургическата чанта в ръка.
Търси плячката си - жените лесни,
за да разтвори техните гърла.
Страхът в клещи града е сковал,
обвивайки го в лапите си черни
и, като навит на руло кротал,
дебне душите слаби и мизерни.
Сатаната е неговият господар
и кумир горещо любен,
дарил го с неземния си дар
да бъде вечно млад и силен.
Пентаграмът, изписан със кръвта,
ще бъде неговата врата към ада,
оставяйки след себе си смъртта
и четиристишието за спомен на града.
"Не съм убиецът, не съм палачът,
от вас с най-груби епитети кичен,
а съм приятел ваш обичан.
До гроба ваш - Джек Изкормвача"
© Райко Дяков Все права защищены