В тъмнината е неговата сила,

стаила в пазвата зловещата си мощ,

а есента с мъгли града е покрила,

скривайки го под ледния си плащ.

Броди отново из уличките тесни

с хирургическата чанта в ръка.

Търси плячката си - жените лесни,

за да разтвори техните гърла.

Страхът в клещи града е сковал,

обвивайки го в лапите си черни

и, като навит на руло кротал,

дебне душите слаби и мизерни.

Сатаната е неговият господар

и кумир горещо любен,

дарил го с неземния си дар

да бъде вечно млад и силен.

Пентаграмът, изписан със кръвта,

ще бъде неговата врата към ада,

оставяйки след себе си смъртта

и четиристишието за спомен на града.

"Не съм убиецът, не съм палачът,

от вас с най-груби епитети кичен,

а съм приятел ваш обичан.

До гроба ваш - Джек Изкормвача"