21 июн. 2008 г., 21:23

looser

1.1K 0 6
Логиката е нещо изкуствено,
няма никаква логика,
тя е същото, като с деветте живота на котките..

Тя бяга боса към светлината,
хванала чехлите си в ръка
и бавно потъва...

Когато аз бях там, беше тихо,
а сега дори и птиците пеят за нея
и боговете залагат по стотачка, че ще се проваля,
и ето, че пак я няма,
потъна в светлината...
И птиците вече не пеят, мисля, че са мъртви..

Аз стоя на ръба между тези два свята
и трябва да избирам между
мъртвите птици и светлината...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...