Jun 21, 2008, 9:23 PM

looser

  Poetry » Other
1.1K 0 6
Логиката е нещо изкуствено,
няма никаква логика,
тя е същото, като с деветте живота на котките..

Тя бяга боса към светлината,
хванала чехлите си в ръка
и бавно потъва...

Когато аз бях там, беше тихо,
а сега дори и птиците пеят за нея
и боговете залагат по стотачка, че ще се проваля,
и ето, че пак я няма,
потъна в светлината...
И птиците вече не пеят, мисля, че са мъртви..

Аз стоя на ръба между тези два свята
и трябва да избирам между
мъртвите птици и светлината...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димо All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...