Jun 21, 2008, 9:23 PM

looser 

  Poetry » Other
880 0 6
Логиката е нещо изкуствено,
няма никаква логика,
тя е същото, като с деветте живота на котките..

Тя бяга боса към светлината,
хванала чехлите си в ръка
и бавно потъва...

Когато аз бях там, беше тихо,
а сега дори и птиците пеят за нея
и боговете залагат по стотачка, че ще се проваля,
и ето, че пак я няма,
потъна в светлината...
И птиците вече не пеят, мисля, че са мъртви..

Аз стоя на ръба между тези два свята
и трябва да избирам между
мъртвите птици и светлината...

© Димо All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??