Jun 21, 2008, 9:23 PM

looser

  Poetry » Other
1.1K 0 6
Логиката е нещо изкуствено,
няма никаква логика,
тя е същото, като с деветте живота на котките..

Тя бяга боса към светлината,
хванала чехлите си в ръка
и бавно потъва...

Когато аз бях там, беше тихо,
а сега дори и птиците пеят за нея
и боговете залагат по стотачка, че ще се проваля,
и ето, че пак я няма,
потъна в светлината...
И птиците вече не пеят, мисля, че са мъртви..

Аз стоя на ръба между тези два свята
и трябва да избирам между
мъртвите птици и светлината...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димо All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...