21 jun 2008, 21:23

looser

  Poesía » Otra
1.1K 0 6
Логиката е нещо изкуствено,
няма никаква логика,
тя е същото, като с деветте живота на котките..

Тя бяга боса към светлината,
хванала чехлите си в ръка
и бавно потъва...

Когато аз бях там, беше тихо,
а сега дори и птиците пеят за нея
и боговете залагат по стотачка, че ще се проваля,
и ето, че пак я няма,
потъна в светлината...
И птиците вече не пеят, мисля, че са мъртви..

Аз стоя на ръба между тези два свята
и трябва да избирам между
мъртвите птици и светлината...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...