Лорелай

Поэзия

1.1K 24 15

на Й.

По костите на дните стъпвах плахо.

Проскърца силует на тишина.

И облак дебнещ под небесна стряха

пропусна тънко снопче светлина.

Пристанах му и то ме вдигна мигом

към седмото - последното небе.

Вулканът на мечтите бе изригнал,

рисувайки те с малко късче лед.

Тъй свята и болезнено красива,

навярно ангел или божество.

Антипоследица на всичко сиво,

видение в космическото зарево...

и шифърът заключеник в сърцето,

замръкнало в най-сляпата си нощ.

Телепатично шепнещо с душата клетва,

че твоята любов

е вечният разкош.

https://www.youtube.com/watch?v=DkLMgfbMIX8

https://www.youtube.com/watch?v=9UrQ8u60-OA

https://www.youtube.com/watch?v=_ImM_L5uPow

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ВяраНиколова (Вяра Николова)

Космически стихове! Висока поезия! Богатство от образи и едно, единствено чувство,най - прекрасното - любов!

2021-05-28T23:07:08+03:00
rumbic (Руми)

Винаги се спирам с интерес на твоята страничка, Младене, но любовна ти лирика е завладяваща, неземна, от една друга реалност! Бъди благословен да пишеш все така! ♡

2021-05-22T19:41:54+03:00
Довереница (Дочка Василева)

"По костите на дните стъпвах плахо.

Проскърца силует на тишина."

Великолепие!

2021-05-21T02:24:47+03:00
РосиДимова (Росица Димова)

Любовта е благослов! Напълно съгласна с коментарите! Поздрави за прекрасната поезия!

2021-05-20T22:06:50+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Благодаря ви сърдечно, скъпи приятели и колеги по перо, за прекрасните и неформални коментари под този скромен стих. Благодаря ви също и за поставянето му в Любими, както и за високите оценки. Дълбоко съм трогнат!

2021-05-20T21:31:54+03:00